Кристофър Бъкстон. Всичко е любов!

дек. 20, 2022 | Истории

Кристофър Бъкстон. Всичко е любов!

20 декември 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Първият му спомен от тази страна е за безбрежната тъмнина. Пристига в топлата септемврийска нощ на южния град уплашен, чуди се къде се е озовал.

Утрото го посреща с мириса на печени чушки, не след дълго той ще се влюби в мястото, в страната, в която е попаднал. А после ще се влюби истински и завинаги, в жената на живота си, за да се роди една магическа история между култури и епохи.

Нищо не е вечно, само любовта, можете да попитате Кристофър Бъкстон.

„Ти си шоп. Аз съм от Бургас, града на мечтите“, отсича с изящния си британски акцент от другия край на континента бургазлията от Есекс. Чуваме се по месинджър с учителя, преподавал на Петя Дубарова, с човека, пръв превел на английски много от българските класици, осмелил се да превъплъти на родния си език дори безумно непреводимото „Възвишение“. С автора на няколко исторически романа, разказващи истории от българското минало.

Кристофър Бъкстон, който не спира да превежда българска лирика, да гласува на изборите ни, да се вълнува от страстите ни. Защото рационалното свършва там, където започва истинската любов….

 

Кристофър Бъкстон

 

Не остарявай, любов

Кристофър седи в ранното британско утро на другия край на интернет и се връщаме в младостта му. Истински джентълмен, той е с коледен пуловер [pʊˈloːvɐ] за разговор по мъжки. Едната си любов, уви, е изгубил безвъзвратно. Другата е тук, вълнува го и му дава сили.

Баща му е театрален режисьор, майка му – актриса. Изпращат го да учи в строго католическо училище, но кръвта му, разбира се, кипи. Той завършва английски филология в края на 1960-те и е готов за приключения, животът го зове.

„Бях млад, нямах особени връзки в Англия и исках да опитвам различни неща“, спомня си Кристофър. Затова се свързва с Британския съвет, решава да обикаля света и да го опознава.

1971 г., само на 21 нашият герой пристига като учител по английски в Португалия, по онова време тоталитарно, мрачно място, обсебено от диктатора Салазар. „Беше фашистка държава, по-бедна от всички, с много ниско образование, водеше едновременно 3 войни с бивши колонии“, разказва англичанинът.

Полицията го държи под контрол – дори докато отива от квартирата си до училището, след него се движи кола с униформени полицаи. Но той е млад, любопитен и не се впечатлява лесно. „Веднъж даже почти ме арестуваха!“. С други младежи отиват да пеят песни на „Бийтълс“ на серенада под прозорците на момичешкото общежитие, а законът забранява повече от двама души да бъдат заедно навън, това се приема за протест срещу властта.

 

Кристофър Бъкстон

На премиера в „Перото“

 

Като рибарски мрежи

После решава да опита нещо съвсем различно, следващата му спирка е Норвегия. Там се наслаждава на социалния рай, на спокойствието, но… на 20 и няколко години това не му стига и бързо преценява, че е време за нова авантюра.

Именно така се озовава през септември 1977-а на тъмното бургаско летище. Полетът каца в 1 ч през нощта, градското осветление е спряно, защото токът се пести, властва пълен мрак.

„След това си спомням фантастичния мирис на чушки. Септември, началото на учебната година. Бургас тогава беше малък град, в центъра имаше къщи с дворове, където от сутринта хората бяха наизлезли, за да правят зимнина. Никога няма да забравя този аромат…“, връща се половин век назад българският англичанин.

Правят му впечатление дългите опашки, които се вият пред магазините. „Пред плод-зеленчука и аз „опашкувах“ като нормален гражданин, носех си книга, защото разбирах, че ще минат часове. Горкият зеленчукар, беше самичък с толкова много щайги. Ставаше му странно, като дойдеше моят ред. Хората се запасяваха с чували и кашони, а аз исках по половин килограм грозде – бях в държавен апартамент и хладилникът не работеше“.

А когато отминава сезонът на свежите плодове и зеленчуци, същият този „зеленчукар“ седи сам-самичък и си чете вестник, докато на щанда зад него има само буркани с грах.

 

Кристофър Бъкстон

 

На учителя с любов

У нас Кристофър бързо свиква с ролята си на учител в бургаската Английска гимназия. В първия випуск, на който преподава, е ученичка самата Петя Дубарова. И днес той има ярък спомен от великата поетеса, от любопитството, от мъдростта ѝ, от широко отворените ѝ за света очи.

После, уви, тя е със също толкова широко затворени без време очи. Кристофър казва, че тя е първият мъртъв човек, когото вижда и това го променя. Кара го да се замисли за живота и смъртта. И за това, което изпълва със смисъла времето между двете крайни точки – любовта.

Историята за срещата му с Ани – жената, която после ще се превърне в негова съпруга, е достойна за сценарий на филм. При това именно от любимите на Кристофър български филми от 70-те и 80-те, които носеха и романтика, и човечност.

Във всяка от страните, в които живее, той си поставя основната задача да научи местния език. Именно затова е избрал да е далеч от София, където има дипломати и много други хора, които ползват английски. По онова време край морето те съвсем не са много (за разлика от днешния Слънчев бряг).

В началото му е доста трудно. Затова му става интересно, когато един ден излиза с колеги да поиграят тенис на маса и на перфектен английски го заговаря непознато момиче.

От дума на дума, Кристофър се оплаква, че му е омръзнало всеки ден да яде спагети с грах, единственото, за което може да намери продукти в местния „супермаркет“.

 

Кристофър Бъкстон

Кристофър с писателя Михаил Вешим

 

Ти смътно се мяркаш из морната памет

Уговарят се да се срещнат пак няколко дни по-късно. По онова време Ани работи в „Булгарконтрол“ – организация, която проверяват всички стоки, които се внасят или изнасят от страната. И някои от нещата „попадат по някаква случайност“ в джобовете на служителите.

„И в онзи ден тя се появи на вратата на квартирата ми с няколко свински сърца. Никога не бях виждал нещо такова. Но, месо като месо, имах олио, малко червено вино, лук, сготвих много хубаво ястие. И това беше. Свински сърца, истинско българско ухажване“, усмихва се днес Кристофър.

Е, свински или не, сърцата се превръщат в оживяла метафора. Англичанинът е планирал България да е само поредната стъпка в пътешествието му, което да продължи към Южна Африка, но остава у нас.

Кандидат зетят издържа дори „теста с пресолената мусака“ на тъщата, справят се и със сериозните документални пречки – по онова време не е лесно българка да се омъжи за човек от другата страна на Желязната завеса. „Трябваше да чакаме разрешения, имахме безброй срещи с много ядосани хора. Дори тъстът ми беше повикан в полицията, за да му се скарат как е позволил дъщеря му да ходи с враг на народа“.

Така или иначе, вече са наближили 80-те и се усеща „затопляне“. Както казва британецът, тъкмо тогава изведнъж в България се появяват безброй филми за любов. „Според мен това е делото на Людмила Живкова“, казва Кристофър. „Тя от пръв поглед ми приличаше на Маргарет Тачър, изглежда много сурова личност, но наистина доведе големи промени в българското общество. Беше 1979-80 г., изведнъж се появи секс в българското кино, направо падах от учудване! Появиха се филми като „От нищо нещо“, „Трампа“, в който участваше Петя Дубарова, и особено любимият ми „Всичко е любов“.“

 

Кристофър Бъкстон

 

Онази любов, без която никак не можем

Скоро Ани и Кристофър вече са семейство Бъкстон, ражда се дъщеря им Малина. „Никога няма да забравя декемврийския мраз, докато стояхме с други бащи пред родилния дом, а жена ми даваше инструкции от прозореца на петия етаж“, разказва британецът.

След 3 години у нас семейството заминава за Англия и се установява в Есекс, където се ражда синът им Иван Давид Владислав. През следващите десетилетия семейство Бъкстон работят като учители, отдават се и на голямата си страст – литературата. Прекарват много време в България, запознават се все повече с историята и фолклора ни.

Пишат книги за българското минало, Кристофър ни връща във времената на Балканската война и тези преди идването на османците. Както той казва, в българската история има толкова много сюжети, които заслужават да бъдат описани от майстори като Шекспир и Верди, а самите ние не познаваме. Една от големите теми, които го вълнуват, е за срещите и сблъсъците между България и Запада през различни периоди.

За съжаление, през 2020 г. Ани си отиде след тежка болест и днес Кристофър, както казва той, е без своята пътеводна светлина. Но продължава сам в каузата да популяризира българската култура в родината си. В първата си родина, защото има втора дори официално – от няколко години притежава български паспорт.

Кристофър Бъкстон

 

Не, сега не е за поезия

Случайно попаднах на сайта му, когато търсех подходящи преводи на български класически стихове, които да „дам“ на изкуствения интелект, за да проверя какви изображения ще генерира по тях (резултата можете да видите тук).

И, наистина, човек лесно може да се убеди колко невъзможно е понякога да се предаде на английски смисълът на класически български стихове, които всички знаем. (Доста зле, можете да видите, се справя със задачата дори същият този изкуствен интелект.)

Как ли успява да го прави достолепният ми събеседник? Как ли е научил толкова добре български, откъде е натрупал този толкова богат речник?

„В трите години, когато живяхме в България, четях непрестанно. Започнах със „Снаха“ на Георги Караславов, с „Осъдени души“ на Димитър Димов, после и поезия. И така се роди любовта ми към българската литература, която се амбицирах да покажа на моя роден език“, казва Кристофър.

 

Кристофър Бъкстон

 

Спи градът в безшумните тъми

Той също смята, че превеждането на поезия е трудна работа, в случая и заради разликите между двата езика. Английският има много по-къси думи, не помага и склонността на българските поети към римувани стихове. „Макар че Христо Ботев ми даде вдъхновение с неговата рима „патриоти – идиоти“, която става идеално и на английски“, усмихва се преводачът.

„Но работя по един много строг принцип – че няма да превеждам нищо, което няма да звучи нормално и хубаво на английски“. Предпочита автори, които използват ясни, ярки образи – като Атанас Далчев или Александър Вутимски, защото абстрактните метафори са много по-трудни за превод.

Кои думи са най-трудни за превеждане? Българският език е доста конкретен, казва англичанинът. Сред нещата, които го затрудняват, са роднинските връзки. „В България има фантастично богат речник на роднини, докато в английския нямаме думи като „баджанак“, „етърва“ и „зълва“, няма дори и за майката на зет ми, а в българския има дума за всеки роднина. Това издава страшно много за народопсихологията“.

Първият стих, който превежда, е „Спи градът“ на Димчо Дебелянов. Остава обаче недоволен, трябват му 5 години, за да се върне към него и да реши основния си проблем – смяната на ритъма в четвъртата строфа.

 

Кристофър Бъкстон

 

Да бъде ден! Да бъде ден!

Днес му е тъжно, че книгите ни далеч не са толкова достойно представени, колкото заслужават. Че у нас не се издават антологии, в които да се събират най-добрите поетични примери, че няма достатъчно авторитетни и значими литературни награди, които да водят читателя. Че липсва и достойна, популярна критика, чието мнение да тежи.

Докато в същото време имаме много талантливи писатели и поети. Любим негов съвременен автор е Милен Русков, затова не е изненадващо, че Кристофър е превел части от най-известния му роман – „Възвишение“. Но и е впечатляващо, защото книгата безспорно е невероятна, но е написана на език, който ни връща в миналото. На места е трудна за четене дори от съвременните българи, а какво остава чужденец не само да я разбере, но и да я претвори по някакъв начин.

Кристофър избира оригинален подход – превежда на диалекта от родния си край в Източна Англия. „През средните векове той бил е много богат заради търговията с овце. Понеже Копривщица е много подобно място за близките села, чувствам, че местният ми диалект е много близък до този на градчето, в което започва историята“, обяснява преводачът.

 

Кристофър Бъкстон

 

Стопанинът замина за Америка

През последните години той има собствено издателство, чрез което публикува на английски българска поезия – издал е стихове на Дебелянов, на Далчев, също и сборник с най-доброто от българската поезия. Много от произведенията са качени на личния му сайт. Най-новата му мисия е да популяризира две авторки, които живеят в Брюксел – Русана Бърдарска и Ирина Папанчева.

Днес той продължава да идва у нас и за да се грижи за тъщата си, която така и цял живот отказва да гостува в Англия. Вероятно затова децата му не говорят достатъчно добре български, казва британецът. Макар че синът му е научил най-много от езика, четейки вестник „7 дни спорт“ покрай знаменитата 1994-а.

„Имам двойно гражданство и се чувствам с един крак в България“, казва Кристофър. Когато е далеч, най-много му липсва нашенската експресивност на живота, топлотата в отношенията. „България е страна на много противоположности, които не разбирам. От една гледна точка има пенсионери, които са много бедни. Има хора, които не работят, докато има фантастично много работни места. Българинът винаги е намирал начин да преживее, защото всеки „има човек“. В НОИ, в КАТ, важното е „да имаш човек“.

 

Кристофър Бъкстон

 

Когато вечерта смирено гасне

Англичанинът винаги гласува, откакто има българска лична карта и искрено се вълнува от родната политика. „Има един много лош цикъл, обикновеният човек няма как да не изгуби всякаква вяра в демокрацията. Всякакви престъпниците създават партии, измислят патетични имена – „Ставай!“, „Спасение!“… Все има нови хора, които да се явят. Първо цар, сега едни харвардски хора с огромни, невинни очи, които уж са платформа против корупцията, а какво последва? Нищо. Една огромна фигура трябва да се махне изцяло от българската политика и тогава нещата ще се променят“, вярва бургазлията от Есекс.

И все пак, независимо от времената и събитията, които се случват около нас. От войните, срещите, разделите, от ежедневната тъга на битието, от забързания ни живот, независимо от всичко. Кой каквото и да ни казва, си струва да помним само едно. Всичко е любов. Ако не вярвате, питайте Кристофър Бъкстон.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук. .
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация

Най-новите:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Share This