Кристофър Бъкстон. Всичко е любов!

дек. 20, 2022 | Истории

Кристофър Бъкстон. Всичко е любов!

20 декември 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Първият му спомен от тази страна е за безбрежната тъмнина. Пристига в топлата септемврийска нощ на южния град уплашен, чуди се къде се е озовал.

Утрото го посреща с мириса на печени чушки, не след дълго той ще се влюби в мястото, в страната, в която е попаднал. А после ще се влюби истински и завинаги, в жената на живота си, за да се роди една магическа история между култури и епохи.

Нищо не е вечно, само любовта, можете да попитате Кристофър Бъкстон.

„Ти си шоп. Аз съм от Бургас, града на мечтите“, отсича с изящния си британски акцент от другия край на континента бургазлията от Есекс. Чуваме се по месинджър с учителя, преподавал на Петя Дубарова, с човека, пръв превел на английски много от българските класици, осмелил се да превъплъти на родния си език дори безумно непреводимото „Възвишение“. С автора на няколко исторически романа, разказващи истории от българското минало.

Кристофър Бъкстон, който не спира да превежда българска лирика, да гласува на изборите ни, да се вълнува от страстите ни. Защото рационалното свършва там, където започва истинската любов….

 

Кристофър Бъкстон

 

Не остарявай, любов

Кристофър седи в ранното британско утро на другия край на интернет и се връщаме в младостта му. Истински джентълмен, той е с коледен пуловер [pʊˈloːvɐ] за разговор по мъжки. Едната си любов, уви, е изгубил безвъзвратно. Другата е тук, вълнува го и му дава сили.

Баща му е театрален режисьор, майка му – актриса. Изпращат го да учи в строго католическо училище, но кръвта му, разбира се, кипи. Той завършва английски филология в края на 1960-те и е готов за приключения, животът го зове.

„Бях млад, нямах особени връзки в Англия и исках да опитвам различни неща“, спомня си Кристофър. Затова се свързва с Британския съвет, решава да обикаля света и да го опознава.

1971 г., само на 21 нашият герой пристига като учител по английски в Португалия, по онова време тоталитарно, мрачно място, обсебено от диктатора Салазар. „Беше фашистка държава, по-бедна от всички, с много ниско образование, водеше едновременно 3 войни с бивши колонии“, разказва англичанинът.

Полицията го държи под контрол – дори докато отива от квартирата си до училището, след него се движи кола с униформени полицаи. Но той е млад, любопитен и не се впечатлява лесно. „Веднъж даже почти ме арестуваха!“. С други младежи отиват да пеят песни на „Бийтълс“ на серенада под прозорците на момичешкото общежитие, а законът забранява повече от двама души да бъдат заедно навън, това се приема за протест срещу властта.

 

Кристофър Бъкстон

На премиера в „Перото“

 

Като рибарски мрежи

После решава да опита нещо съвсем различно, следващата му спирка е Норвегия. Там се наслаждава на социалния рай, на спокойствието, но… на 20 и няколко години това не му стига и бързо преценява, че е време за нова авантюра.

Именно така се озовава през септември 1977-а на тъмното бургаско летище. Полетът каца в 1 ч през нощта, градското осветление е спряно, защото токът се пести, властва пълен мрак.

„След това си спомням фантастичния мирис на чушки. Септември, началото на учебната година. Бургас тогава беше малък град, в центъра имаше къщи с дворове, където от сутринта хората бяха наизлезли, за да правят зимнина. Никога няма да забравя този аромат…“, връща се половин век назад българският англичанин.

Правят му впечатление дългите опашки, които се вият пред магазините. „Пред плод-зеленчука и аз „опашкувах“ като нормален гражданин, носех си книга, защото разбирах, че ще минат часове. Горкият зеленчукар, беше самичък с толкова много щайги. Ставаше му странно, като дойдеше моят ред. Хората се запасяваха с чували и кашони, а аз исках по половин килограм грозде – бях в държавен апартамент и хладилникът не работеше“.

А когато отминава сезонът на свежите плодове и зеленчуци, същият този „зеленчукар“ седи сам-самичък и си чете вестник, докато на щанда зад него има само буркани с грах.

 

Кристофър Бъкстон

 

На учителя с любов

У нас Кристофър бързо свиква с ролята си на учител в бургаската Английска гимназия. В първия випуск, на който преподава, е ученичка самата Петя Дубарова. И днес той има ярък спомен от великата поетеса, от любопитството, от мъдростта ѝ, от широко отворените ѝ за света очи.

После, уви, тя е със също толкова широко затворени без време очи. Кристофър казва, че тя е първият мъртъв човек, когото вижда и това го променя. Кара го да се замисли за живота и смъртта. И за това, което изпълва със смисъла времето между двете крайни точки – любовта.

Историята за срещата му с Ани – жената, която после ще се превърне в негова съпруга, е достойна за сценарий на филм. При това именно от любимите на Кристофър български филми от 70-те и 80-те, които носеха и романтика, и човечност.

Във всяка от страните, в които живее, той си поставя основната задача да научи местния език. Именно затова е избрал да е далеч от София, където има дипломати и много други хора, които ползват английски. По онова време край морето те съвсем не са много (за разлика от днешния Слънчев бряг).

В началото му е доста трудно. Затова му става интересно, когато един ден излиза с колеги да поиграят тенис на маса и на перфектен английски го заговаря непознато момиче.

От дума на дума, Кристофър се оплаква, че му е омръзнало всеки ден да яде спагети с грах, единственото, за което може да намери продукти в местния „супермаркет“.

 

Кристофър Бъкстон

Кристофър с писателя Михаил Вешим

 

Ти смътно се мяркаш из морната памет

Уговарят се да се срещнат пак няколко дни по-късно. По онова време Ани работи в „Булгарконтрол“ – организация, която проверяват всички стоки, които се внасят или изнасят от страната. И някои от нещата „попадат по някаква случайност“ в джобовете на служителите.

„И в онзи ден тя се появи на вратата на квартирата ми с няколко свински сърца. Никога не бях виждал нещо такова. Но, месо като месо, имах олио, малко червено вино, лук, сготвих много хубаво ястие. И това беше. Свински сърца, истинско българско ухажване“, усмихва се днес Кристофър.

Е, свински или не, сърцата се превръщат в оживяла метафора. Англичанинът е планирал България да е само поредната стъпка в пътешествието му, което да продължи към Южна Африка, но остава у нас.

Кандидат зетят издържа дори „теста с пресолената мусака“ на тъщата, справят се и със сериозните документални пречки – по онова време не е лесно българка да се омъжи за човек от другата страна на Желязната завеса. „Трябваше да чакаме разрешения, имахме безброй срещи с много ядосани хора. Дори тъстът ми беше повикан в полицията, за да му се скарат как е позволил дъщеря му да ходи с враг на народа“.

Така или иначе, вече са наближили 80-те и се усеща „затопляне“. Както казва британецът, тъкмо тогава изведнъж в България се появяват безброй филми за любов. „Според мен това е делото на Людмила Живкова“, казва Кристофър. „Тя от пръв поглед ми приличаше на Маргарет Тачър, изглежда много сурова личност, но наистина доведе големи промени в българското общество. Беше 1979-80 г., изведнъж се появи секс в българското кино, направо падах от учудване! Появиха се филми като „От нищо нещо“, „Трампа“, в който участваше Петя Дубарова, и особено любимият ми „Всичко е любов“.“

 

Кристофър Бъкстон

 

Онази любов, без която никак не можем

Скоро Ани и Кристофър вече са семейство Бъкстон, ражда се дъщеря им Малина. „Никога няма да забравя декемврийския мраз, докато стояхме с други бащи пред родилния дом, а жена ми даваше инструкции от прозореца на петия етаж“, разказва британецът.

След 3 години у нас семейството заминава за Англия и се установява в Есекс, където се ражда синът им Иван Давид Владислав. През следващите десетилетия семейство Бъкстон работят като учители, отдават се и на голямата си страст – литературата. Прекарват много време в България, запознават се все повече с историята и фолклора ни.

Пишат книги за българското минало, Кристофър ни връща във времената на Балканската война и тези преди идването на османците. Както той казва, в българската история има толкова много сюжети, които заслужават да бъдат описани от майстори като Шекспир и Верди, а самите ние не познаваме. Една от големите теми, които го вълнуват, е за срещите и сблъсъците между България и Запада през различни периоди.

За съжаление, през 2020 г. Ани си отиде след тежка болест и днес Кристофър, както казва той, е без своята пътеводна светлина. Но продължава сам в каузата да популяризира българската култура в родината си. В първата си родина, защото има втора дори официално – от няколко години притежава български паспорт.

Кристофър Бъкстон

 

Не, сега не е за поезия

Случайно попаднах на сайта му, когато търсех подходящи преводи на български класически стихове, които да „дам“ на изкуствения интелект, за да проверя какви изображения ще генерира по тях (резултата можете да видите тук).

И, наистина, човек лесно може да се убеди колко невъзможно е понякога да се предаде на английски смисълът на класически български стихове, които всички знаем. (Доста зле, можете да видите, се справя със задачата дори същият този изкуствен интелект.)

Как ли успява да го прави достолепният ми събеседник? Как ли е научил толкова добре български, откъде е натрупал този толкова богат речник?

„В трите години, когато живяхме в България, четях непрестанно. Започнах със „Снаха“ на Георги Караславов, с „Осъдени души“ на Димитър Димов, после и поезия. И така се роди любовта ми към българската литература, която се амбицирах да покажа на моя роден език“, казва Кристофър.

 

Кристофър Бъкстон

 

Спи градът в безшумните тъми

Той също смята, че превеждането на поезия е трудна работа, в случая и заради разликите между двата езика. Английският има много по-къси думи, не помага и склонността на българските поети към римувани стихове. „Макар че Христо Ботев ми даде вдъхновение с неговата рима „патриоти – идиоти“, която става идеално и на английски“, усмихва се преводачът.

„Но работя по един много строг принцип – че няма да превеждам нищо, което няма да звучи нормално и хубаво на английски“. Предпочита автори, които използват ясни, ярки образи – като Атанас Далчев или Александър Вутимски, защото абстрактните метафори са много по-трудни за превод.

Кои думи са най-трудни за превеждане? Българският език е доста конкретен, казва англичанинът. Сред нещата, които го затрудняват, са роднинските връзки. „В България има фантастично богат речник на роднини, докато в английския нямаме думи като „баджанак“, „етърва“ и „зълва“, няма дори и за майката на зет ми, а в българския има дума за всеки роднина. Това издава страшно много за народопсихологията“.

Първият стих, който превежда, е „Спи градът“ на Димчо Дебелянов. Остава обаче недоволен, трябват му 5 години, за да се върне към него и да реши основния си проблем – смяната на ритъма в четвъртата строфа.

 

Кристофър Бъкстон

 

Да бъде ден! Да бъде ден!

Днес му е тъжно, че книгите ни далеч не са толкова достойно представени, колкото заслужават. Че у нас не се издават антологии, в които да се събират най-добрите поетични примери, че няма достатъчно авторитетни и значими литературни награди, които да водят читателя. Че липсва и достойна, популярна критика, чието мнение да тежи.

Докато в същото време имаме много талантливи писатели и поети. Любим негов съвременен автор е Милен Русков, затова не е изненадващо, че Кристофър е превел части от най-известния му роман – „Възвишение“. Но и е впечатляващо, защото книгата безспорно е невероятна, но е написана на език, който ни връща в миналото. На места е трудна за четене дори от съвременните българи, а какво остава чужденец не само да я разбере, но и да я претвори по някакъв начин.

Кристофър избира оригинален подход – превежда на диалекта от родния си край в Източна Англия. „През средните векове той бил е много богат заради търговията с овце. Понеже Копривщица е много подобно място за близките села, чувствам, че местният ми диалект е много близък до този на градчето, в което започва историята“, обяснява преводачът.

 

Кристофър Бъкстон

 

Стопанинът замина за Америка

През последните години той има собствено издателство, чрез което публикува на английски българска поезия – издал е стихове на Дебелянов, на Далчев, също и сборник с най-доброто от българската поезия. Много от произведенията са качени на личния му сайт. Най-новата му мисия е да популяризира две авторки, които живеят в Брюксел – Русана Бърдарска и Ирина Папанчева.

Днес той продължава да идва у нас и за да се грижи за тъщата си, която така и цял живот отказва да гостува в Англия. Вероятно затова децата му не говорят достатъчно добре български, казва британецът. Макар че синът му е научил най-много от езика, четейки вестник „7 дни спорт“ покрай знаменитата 1994-а.

„Имам двойно гражданство и се чувствам с един крак в България“, казва Кристофър. Когато е далеч, най-много му липсва нашенската експресивност на живота, топлотата в отношенията. „България е страна на много противоположности, които не разбирам. От една гледна точка има пенсионери, които са много бедни. Има хора, които не работят, докато има фантастично много работни места. Българинът винаги е намирал начин да преживее, защото всеки „има човек“. В НОИ, в КАТ, важното е „да имаш човек“.

 

Кристофър Бъкстон

 

Когато вечерта смирено гасне

Англичанинът винаги гласува, откакто има българска лична карта и искрено се вълнува от родната политика. „Има един много лош цикъл, обикновеният човек няма как да не изгуби всякаква вяра в демокрацията. Всякакви престъпниците създават партии, измислят патетични имена – „Ставай!“, „Спасение!“… Все има нови хора, които да се явят. Първо цар, сега едни харвардски хора с огромни, невинни очи, които уж са платформа против корупцията, а какво последва? Нищо. Една огромна фигура трябва да се махне изцяло от българската политика и тогава нещата ще се променят“, вярва бургазлията от Есекс.

И все пак, независимо от времената и събитията, които се случват около нас. От войните, срещите, разделите, от ежедневната тъга на битието, от забързания ни живот, независимо от всичко. Кой каквото и да ни казва, си струва да помним само едно. Всичко е любов. Ако не вярвате, питайте Кристофър Бъкстон.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This